Масони


Масони

Секретите на най-известното затворено общество са описани в 60 000 книги, но въпреки това Орденът на Свободните зидари продължава да бъде обгърнат с мистерии и предразсъдъци

Загадките са основават на човешката същност и всичко, представено в загадъчна форма, винаги поражда любопитство. Кои са тайните на масонството, откъде са митовете за най-древното и масово етично-нравствено движение в света, което обединява 80 млн. последователи.

„Най-голямата тайна на масонството е в това, че то се гради върху най-малко тайни“ – казва Великият майстор на Обединените велики ложи на Германия Алфред Коска, който бе в София за участие в годишното събрание на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България.масони2

Вероятно е прав, защото според проф. Александър Пятигорски за масоните и техните ритуали са написани 60 000 книги. И то все автори, които наистина би трябвало – ако следваме логиката на митовете – не да издават своите писания, а да бъдат с прерязани гърла и да разказват историите си без език – както повеляват най-древните масонски заклинания за предателите, дръзнали да повдигнат завесата на масонските тайнства.
Алфред Коска развенчава един мит, който вече три века неизменно шества и се препредава от поколения наред. Оказва се, че за масоните Казанова наистина е бил един от най-надарените мъже, но не в качеството си на сексуален маниак, а като учен, драматург, дуалист. Неговият най-голям грях не е в това, че е прелъстил съпругите на най-влиятелните държавни мъже. Те сигурно не биха се трогнали толкова от това. Малко известно е, че Казанова е човекът, който първи разкрива механизмите и манипулациите, чрез които управляващите крадат държавата чрез властовия апарат. Затова той е хвърлен в затвора. А тъй като епохата е била такава и сексуалността била считана за най-сигурния пропуск за Ада, римокатолическата църква пуснала в обращение легендата и така дала началото на първата открита атака срещу свободното масонство.
Много често животът прилича на поредица произволни събития, в дълбините на които бихме могли да открием зашеметяващи връзки между най-важните моменти от историята на човечеството.
Стремежът към свобода и лично усъвършенстване на масоните ги превръща в смъртни врагове на всяка тиранична система. Принцип на масоните е обаче да не отвръщат на нападките и поради това всяка тоталитарна власт може да ги използва като удобна мишена за своята пропаганда. Пример в това отношение е масонът Моцарт и неговото произведение „Вълшебната флейта“. Премиерата на операта през 1721 г. се оказва пълен провал, защото никой не могъл да разбере смисъла на скритите в нея символи и загадъчни ритуали. Произведението било разбираемо само за тесен кръг посветени и то всъщност разкривало свещени за масоните тайни. Използвайки този детайл, през 1936 г. нацистите обвиняват масоните, че са отровили Моцарт за назидание, че си позволил да гради операта си върху масонските символи. Истината е, че тайно помагали на Моцарт да преодолее финансовите затруднения, в които изпаднал след провала на премиерата. Но никой не поискал да говори за това – въпреки слуховете.

Може би най-удивителният контраст между масонския идеал и тираничната действителност са феноменът Гьоте и Ваймар. На смъртния си одър великият гений произнася свещените за всеки масон слова: „Светлина, повече светлина!“. По ирония на съдбата той издъхва в своето имение, чиито прозорци гледали към едно място, превърнало се два века по-късно в символ на най-злокобния геноцид в човешката история – „Бухенвалд“.
Според Алфред Коска все пак има една тайна, толкова ценна, че никога да не може да бъде прошепната или доверена на никого – че всеки свободен човек е длъжен да изживее своята собствена съдба по най-достойния начин. Той би могъл да стори това, като научи всичко за масонските ритуали, купувайки книга или отивайки в библиотеката. Но много по-достойно е сам да преживееш масонските ритуали и да се ангажираш с масонския идеал – създаването на Рай тук, на земята.
Орденът на Свободните зидари е световно тайно братство, което си поставя за цел да изгради царството на любовта и истината чрез нравствено, умствено и физическо усъвършенстване на всяка отделна личност.
„Масонството е превъзпитание на възрастни хора“ – казвал основателят на българското масонство Иван Ведър. Той и неговите съмишленици мечтаели да създадат общество, в което хората постепенно ще установят отношения, проникнати от братска любов към всички себеподобни. Само така хората биха могли да преодолеят алчността, завистта, егоизма и омразата, които са в основата на всички човешки трагедии.
Началото
Според най-разпространените версии възникването на масонството датира от библейски времена. През 950 г. пр. н. е. цар Соломон възлага на архитекта Хирам да построи в Ерусалим храм на Йехова. Мъдрият строител разделил работниците според техните професионални умения на чирак, калфа и майстор. Това са трите основни степени и в съвременното масонство. Седем века по-късно гилдиите на строителите започват да приемат за членове и неоперативни зидари, които работят само върху идеите на градежите, без да участват пряко в тях.
Според друга легенда масонството е наследство от учените и жреците на Халдея, Индия и Египет, които са разпространявали по този начин своите нравствени учения и възпитавали своите ученици и привърженици.
Третата легенда е, че масонството произлиза от Ордена на тамплиерите (пазители на храма). Този рицарски орден е основан през 1118 година от участниците в кръстоносния поход в Ерусалим, където те получават дом, разположен на мястото на храма на Соломон, откъдето и идва името им. Постепенно орденът забогатява от многобройните дарения и пожертвования, но заедно с това започва и да злоупотребява с могъществото си. Обвиняват ги, че са забравили обета си и се превърнали в неверници, които започнали да кроят план за олигархично завладяване на света. Кръстът на рицарската мантия бил само знак на ордена и постепенно се превърнал в Т (тамплиер). Рицарите тамплиери считали за свой покровител Йоан Кръстител и не признавали Христос за всемогъщ бог. Това става повод папа Климент V и кралят на Франция Филип IV да започнат преследване на рицарите през 1311 г. Орденът е забранен във всички християнски държави, а последният Велик майстор на тамплиерите Жак дьо Моле е изгорен на клада на 11 март 1314 година.
В продължение на 70 години настъпва затишие и никой не чува нищо повече за тамплиерите. Всички смятат, че орденът е унищожен и заличен. Докато не се случва нещо съдбоносно.
В края на юни 1381 година 100 хиляди англичани тръгват от различни посоки и се насочват към Лондон. По пътя си палят манастири, опустошават имения, убиват всеки, изпречил се на пътя им. Дори превземат Лондон. Когато водачите се качват на Лондонската кула, за да поздравят последователите си с победата, те признават, че принадлежат към Велико общество, което е вдъхновило бунта. Никой обаче не успява да узнае коя е организацията, успяла да мобилизира толкова много хора за толкова кратко време. Все пак става въпрос за XIV век – без никакви средства за комуникация, без PR-кампании и медии. При това става въпрос за 100 000 необразовани селски люде, които се надигат единни срещу своите потисници – рицарската общност на „Хоспиталиерите на св. Йоан“, монашески орден, известен още като Орден на малтийските рицари. Освен перфектната организация бунтът прави впечатление на Европа с особената жестокост на въстаниците и селективното наказание на членовете на рицарския орден.

masoni-simvolПриемането на нов член в масонското братство е един от най-зрелищните ритуали
Въпросът е кой толкова мрази рицарската общност, че да си отмъщава по такъв жесток начин. Естествено се досетили, че тамплиерите били смъртни врагове с рицарите от Малтийския орден. Но те били унищожени 70 години преди това. Възможно ли е оцелелите тамплиери да са създали нелегална организация, която организирала кръвно отмъщение за хоспиталиерите. Това била най-голямата загадка в света през XIV век, а отговорът дошъл едва три века по-късно.
Според легендата, защото няма писмени данни, намиращият се в затвора Велик майстор на тамплиерите Жак дьо Моле, преди да изгори на кладата, основава четири ложи – Неаполитанската за Изтока, Единбургската за Запада, Стокхолмската за Севера и Парижката за Юга, поставяйки началото на окултното, скрито или шотландско масонство.
Ложите следвали модела на военно-монашеския орден на тамплиерите, който бил създаден след втория кръстоносен поход до Светия гроб. Членството в ордена било доживотно, с обет за бедност, целомъдрие и подчинение. Тамплиерите се подчинявали единствено на своя Велик майстор и на никой друг монах. А техният Велик майстор отговарял единствено пред папата в Рим. В Ерусалим те били настанени в храма „Ал Акса“ – мястото, откъдето Аллах се възнесъл към небето. Той бил построен встрани от Соломоновия храм, от който рицарите взели своето име „Непобедимите братя-воини на Христа и Соломоновия храм – Рицари тамплиери“. Те имали право да събират дарове за църквата и в един момент дотолкова усъвършенствали тази дейност, че за кратко време се превърнали в едни от най-богатите хора на Средновековието, притежавали над 10 000 феодални имения, 9000 мелници, цели градове, милиони декари земеделски земи. Те имали свой флот и натрупали огромни пари от транспортни услуги. За да общуват, създали тайни кодове, въвели свои пароли. Останалите хора се дразнели, че те провеждали своите срещи в заключени стаи, а пред вратите стоял рицар-тамплиер с изваден меч в ръце. Тамплиерите положили основата на банките, лихварството и на разузнавателните служби. Тези техни умения се проявили векове по-късно. През 1292 г. тамплиерите били прогонени окончателно от светите земи и се установили в Западна Европа. Папа Климент V и крал Филип V обаче били уплашени от тяхната мощ и богатства и на 13 октомври 1307 г., в петък, започнали гоненията срещу рицарите на Жак дьо Моле. Гоненията продължили 7 години и в крайна сметка Великият майстор на тамплиерите бил убит.
Той обаче успял да предупреди своите последователи във Великобритания и така ги спасил от преследванията на Инквизицията. За да се възродят 70 години по-късно, а четири века след това да поставят началото на глобално движение, наречено Свободно масонство – Франкмасонство.
Вече има достатъчно доказателства, че тамплиерите имат връзка с онези средновековни майстори на архитекта Хирам, които толкова ревниво пазели тайните на своя занаят.
В цялата история има само две организации, които се идентифицират с храма на Соломон – Орденът на тамплиерите и Франкмасоните. Това е печатът на Соломон, който трябвало да се издига върху неговия храм в Ерусалим. Ако от този печат се махнат хоризонталните линии и той се превърне в алегория, се получават два от най-отличителните символи на масоните – пергелът и правият ъгъл.
Те се появяват в масонската емблема едва в края на XVIII век. Алегорията означавала, че по този начин чрез създаването на движението на Свободните зидари работата на въздигането на Соломоновия храм най-после била завършена. Точно храмът е неразривната връзка между днешния умозрителен занаят на масоните и древните майстори-зидари. Днешните масони твърдят, че всеки масон е зидар на своя собствен духовен храм. И докато в произхода на тяхната философска система има много бели петна, излизането на масонството от секретността е немислимо.
Съвременното масонство води началото си от 24 юни 1717 г., когато в лондонската кръчма „Гъската и скарата“ е провъзгласена Обединената Велика ложа на Англия, в която се сливат самостоятелно действащите до този момент четири английски ложи. Велик майстор единодушно става сър Антъни Сайер. Шест години по-късно пастор Джеймс Андерсън написва „Конституционна книга на франкмасоните“, която се превръща в катехизис на Свободните зидари.
Този документ оформя и основните принципи, които се следват от масоните и до днес. В основата на най-голямото тайнство стоят символите и масонският обред.

Масонски символи
Основните символи на масоните са инструментите на майстора-строител: пергел, ъгъл, чук, линийка. Триъгълникът с вградено в него око символизира Всевиждащото боже око. Пеликанът, който храни малките със своето тяло, е символ на Христа, изкупил с кръвта си греховете на човешкия род. Мечът символизира справедливостта и неизбежността на съдбата.
Висшето управление на ложата се нарича Ориент (Изток). „Защото Изтокът е избраният край, откъдето в древността се е изливала висшата мъдрост“. Под Ориент се разбира също така всеки град или село, където се провеждат „масонски работи“. Начело на всяка ложа стои майстор на стола.
Управляващият най-малко три ложи се нарича Велик майстор. В един Ориент може да има само една Велика ложа. Всички ложи, които са под нейната юрисдикция, се наричат съюзни и имат общо вътрешно устройство. В масонския съюз съществуват всеобщи основни закони и правила, които важат само за отделната ложа.
В масонството има три основни степени: чирак, калфа и майстор. В символизма на тези степени се крият всички нравствени постулати на масонското учение, което проповядва умствено и духовно развитие на човешката личност.

Йохан Волфганг фон Гьоте
За покровител на тези степени се счита Йоан Кръстител като главен проповедник на духовното възраждане, а празникът на масоните е Еньовден – 24 юни. В негова чест трите степени се наричат Йоанови и за различните масонски системи те са различни – 5, 7, 9, 33 и 99. Те обаче не са произволни и обикновено са нечетно число, а освен това имат и особено значение в масонската символика. Освен това празници на ордена са 30 ноември и 27 януари.
Степените, които следват след трите Йоанови, се наричат шотландски – заради ритуала, който е възникнал в тази страна. В повечето масонски системи с високи степени шотландските служат като преход към рицарските, тамплиерските или розенкройцерските степени.
Йоановото масонство си поставяло за цел да постигне Рая на земята чрез усъвършенстване на хората. Отличителните им цветове били златото и небесният лазур. Поради това ги наричали Синьото масонство. Неговият девиз бил „Сейте семената на небесното царство“.
Шотландското масонство, от друга страна, обединявало смели борци за осъществяване на масонските идеи под девиза „Победа или смърт“ (Vincere aut mori). Поради това те били наричани „червени масони“.

Масонски ритуал
Приемането на „профан“ за нов брат на ложата е един от най-тържествените ритуали. В масонските устави се посочва, че който търси светлината и желае да стане свободен масон, трябва да получи препоръка от един от членовете на ложата, в която иска да членува. Съществуват няколко обреда за посвещаване, които до голяма степен са идентични. В България първоначално е използван ритуалът, привнесен от букурещката ложа „Хелиополис“, в която били приети първите български масони начело с Иван Ведър.
В определения ден поръчителят завързва очите на „профана“ с черна кърпа и го въвежда в помещението на ложата, където са събрани всички Свободни зидари. Поръчителят въвежда „профана“ в „тъмния храм“, или храма за размишления“, и го оставя там сам. Той го предупреждава, че има право да си свали превръзката само след като настъпи пълна тишина и шумът от отдалечаващите се стъпки затихне. Черният храм представлява тясно помещение без прозорци, а вратата, през която е въведен „профанът“, се маскира толкова изкусно, че не се забелязва. В единия ъгъл са поставени черна маса и два стола. На масата са поставени кости и череп, в чиито очи мъждука синя светлина от горящ спирт. Пред тях са поставени Библия и пясъчен часовник. В другия ъгъл на помещението има скелет с надпис над него: „Такъв ще бъдеш“. В другия ъгъл е поставен умело маскиран мъртвец с признаци на тление, а последният остава празен. Мрак, смърт, тление, слаба светлина, отворена Библия – това виждал всеки „профан“, след като свали превръзката на очите си. След четвърт час в помещението влизал обредоначалникът, който започвал да обяснява на изплашения „профан“ значението на черния храм. Целта е тройна: от една страна, запазване и предаване на следващите поколения на тайните на знанието; поправяне на членовете на ордена, а така също поправяне чрез собствения пример на всички, които са извън ордена, и на целия човешки род.
Орденът настоява за изпълнението на 7 задължения: подчинение, опознаване на самия себе си, отхвърляне на гордостта, любов към човечеството, щедрост, скромност, любов към смъртта. Обредоначалникът пространно разяснява важността на всички тези задължения, тяхната неразривност, след което искал доказателства за първото, третото и петото: в знак на подчинение „профанът“ трябва да позволи да му завържат очите; в знак на отхвърляне на гордостта – да си снеме горните дрехи; в знак на щедрост – да предаде всички свои пари и ценности. Допирайки върха на меча си до лявата разголена гръд, риторът извежда „профана“ от помещението, като повтаря: „Труден е пътят на добродетелта“.
Зрелището е неописуемо: полусъблечен бос човек със завързани очи пристъпва бавно, до гърдите му е опряно острието на меча, една грешна стъпка и може да се случи и непоправимото или раняването е неизбежно. Пътят е неравен, но и това свършва в един момент. Чува се пеене. С три почуквания на вратата обредоначалникът иска разрешение да въведе „профана“ в ложата. Отваряйки вратата, братът пита: „Кой нарушава нашия покой?“, и получава отговор: „Свободен мъж, който търси да бъде приет в почетния Орден на Свободните зидари“.
Смисълът е да се усети контрастът между тъмнината и светлината, красотата и безобразието, невежеството и мъдростта, земната тлен и вечното блаженство
Тогава Великият майстор предлага поредица от въпроси, които – както и техните отговори – се препредават чрез първия страж и представящия брат. „Как се казва? На колко е години? Къде е роден? Каква вяра изповядва? Къде живее? Към кое съсловие принадлежи?“ Дори без да изчака последния отговор, Великият майстор извиква: „Пуснете го!“
След това представящият брат се оттегля и вторият страж насочва голия си меч към лявата разголена гръд. След това го отвежда до масонския килим, където се спират, а краката на „профана“ трябва да са под прав ъгъл. Тук той трябва да отговори на шест въпроса.
След това Великият майстор повелява на втория страж да извърши с „профана“ три символични пътешествия около ложата: първото пътешествие – от запад през север, изток и юг отново на запад; второто – от юг през изток на север; третото – подобно на първото. След края на пътешествията „профанът“ се завежда пред Великия майстор, където той дава обет да бъде скромен и верен. Да не разкрива нищо никому за ордена, без да се убеди, че другият е истински Свободен зидар; завинаги да бъде верен на ложата, да спазва нейните обреди. Великият майстор отново иска да се увери, че търсещият светлината е напълно убеден в своя избор, и му дава възможност в последния момент да се откаже, ако се чувства неуверен. Но „профанът“ е непреклонен и тогава Великият майстор възкликва: „Преклонете се пред нашия жертвеник и подайте дясната си ръка“. „Профанът“ полага лявото си разголено коляно на възглавницата пред жертвеника, а дясната ръка поставя върху Евангелието на Йоан Кръстител, отворено на първа глава. Към разголената лява гръд допират пергел. Търсещият светлина дава тържествен обет да изпълни всички задължения на ложата.
След това го изправят и към езика му допират печата на мълчанието. После свалят превръзката му и в полутъмното помещение на ложата Великият майстор произнася страшните слова, че ако наруши своите клетви, свободният масон няма да избегне Страшния съд. „Наказанието е в Божиите ръце!“
Останалите братя от ложата повтарят три пъти последните думи на Великия майстор. След това отново завързват очите на новоприетия брат и помещението се осветява обилно, докато Великият майстор произнася: „Колкото отмъщението е страшно за престъпника, толкова светлината е радваща за благочестивия. Да бъде светлина!“
Отново свалят превръзката му. След това светлината се гаси и пуска неколкократно, докато звучат думите: „Така угасва светлината и с нея всички наслади, но който запазва Божията воля, ще пребъде вовеки!“
Всички братя вдигат мечовете си нагоре над главите си. Новият брат се извежда навън, за да му върнат дрехите, след което го въвеждат отново, за да му разяснят смисъла на ритуала: пътят от черния храм до ложата е пътят от тъмнината към светлината, от безобразието към красотата, от слабостта към силата, от невежеството към мъдростта, от земната тлен към вечното блаженство; благият посланик на ложата е божествената искра в човешката съвест, това е гласът на Йоан Кръстител, който призовава към покаяние, това е Божията благодат, която ни напътства през препятствията и изпитанията. Така „профанът“ пристига до вратата на Рая, където той все още остава в тъмнината и затова е със завързани очи, а само посветените могат да се радват на светлината. Пътешествията около ложата са същите земни мъки, но осъществени с помощта на стража на ложата – „профанът“ за пръв път трябва да усети понятието за вечността. След това търсещият светлина се кълне пред Библията със затворени очи, подчинявайки се само на Великия майстор, и това е символ за превръзката на обикновения земен живот, земните страсти и заблуждения, които пречат на хората да видят и осъзнаят Свещената съкровищница на мъдростта и книгата с Божиите слова. Но след като даде доказателство за сляпа вяра в провидението, превръзката пада от очите на търсещия светлина и той може вече да погледне с други очи окръжаващия го свят. Той вече осъзнава позора на злото и светостта, свещеността на доброто. След като е прозрял светлината, отново настъпва тъмнината и това трябва да покаже преходността на славата, но и се уверява в тайната на битието, тайната на живота и смъртта, своето причастие към идеалите на избраните и просветлени души на масоните.

 Франкмасонското Учение за Бог
Повече от век, от 1717 год.насам, от както франкмасонството съществува, множество автори са писали по този въпрос, срещу обществото на франкмасоните, утвърждаващи, че тяхната организация е създадена против християнството, както и има автори, които представят светлите цели, към които франкмасонството или т.нар. “свободни зидари”се стремят. Много автори стигат до твърдения, че франкмасонството е свързано с Антихриста. Други пък горещо го защитават, като намират, че то е християнско и не противоречащо на Свещеното Писание.Къде е истината за всичко това, кое е право и кое невярно!Вместо да се опираме на твърдения на бивши масони, ние предпочитаме да отидем право в целта, като изследваме източниците, публикувани от издателите на масонска литература. Можем да изследваме написаното от водачите на франкмасонското учение като: Алберт Пайк, Норман Фредерик Деклифърд, Ледбитър, Корнелиус Агрипа, Уитън Дейвис, Делоурънс, Йозеф Енимозър, Гудуин, Керси Грейвс, Алберт Макей, Сър Уолтър Скот, Уорд, Масонската Свещена Библия от Дънтън Лодж, Кинг Джеймс версия, 1924 ФиладелфияНие просто ще сравним какво говорят масонските авторитети, като го сравним с написаното в Библията.“Докато всички тези вери и религиозни учения претендират да бъдат единствено от Истината, масонството в същото време вкарва в съзнанието на хората старата доктрина, че “Бог е Един” – Алберт Пайк, Морал и догми, стр.576, Наставления към 26 степен“Бог според виждането на Питагор е бил само Един.” – Алберт Пайк, “Морал и догми”, стр.667, из “Напътствия към 27 степен”.Франкмасоните постоянно повтарят, че никой не може да стане масон, без преди това да се приобщи към вярата в Бог или Върховното Същество. Изграждайки върху това свое твърдение цялото си учение, масоните твърдят, че масонството е съвместимо с Библията или Християнството. Нищо не може да бъде повече от Истината!Апостол Яков казва в Гл.2:19 “Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш, и бесовете вярват и треперят.”А сега, нека приложим това твърдение на апостол Яков към нашата дискусия с франкмасоните: “Вие франкмасоните, вярвате, че има един Бог, и добре правите, но дяволите също вярват и треперят, следователно тяхната вяра в един Бог, не ги спасява.” Защо? Защото идването на Исус Христос и неговото сключване на нов договор, променя всичко. Сега вече, вярата в един Бог, сама по себе си, не ви спасява.“Цялата власт на небето и на земята, ми е дадена.” Матей 28:18С други думи, Отецът Бог е предоставил цялата власт и сила в ръцете на Исус Христос, след Неговата смърт и възкресение.“Аз съм Пътят, Истината и Животът, никой не идва при Отец ми освен чрез мен.”Това твърдение също потвърждава гореказаното.Новият Завет в Библията, ясно потвърждават тази Истина, че Исус Христос е Господ, и че всичката власт му е дадена, включително и силата по време на Последния съд.Спасителят – Месия идва в човешка плът. /Йоан 1:14/ “И Словото стана плът и пребиваваше между нас.”Всеки,който отказва да повярва в това е, от Антихриста. Франкмасонството отказва да признае, че Исус Христос е Месия, дошъл в плът и кръв като човек между хората.Относно изучаването върху Бога, и неговото проявление, нека се спрем върху противоречивото схващане за бога на франкмасоните, комуто те служат.Алберт Пайк заявява на стр.321, Поучения за 26 степен: “Луцифер, носителят на Светлината!Луцифер, Син на Утринта! Това ли е този, който носи Светлината!” На стр.567 Пайк нарича Луцифер “Ангел на Светлината”. Франкмасоните учат, че Сатана и Луцифер не са едно и също същество. Сатана е злият Бог, отрицанието на Йяхве, докато Луцифер е чудесният Бот, носителят на Светлина, Богът на който франкмасоните се кланят.Като резюмираме всичко можем да направим следните изводи относно франкмасонството:Учението на франкмасоните не е съобразено с Библейското учение. Тяхното учение за много богове е същото като Луциферианските мистерии. Библията ги осъжда, а Бог наказва тези, които ги практикуват. Алберт Пайк учи, че франкмасоните от 30-32 степен трябва да твърдят, че Луцифер е единственият комуто служат. Но, Пайк говори втори път за Луцифер в своите “Морал и догма” като Ангелът на Светлината комуто служат. Сатанистът Антон Лавей твърди, че сатанинския ритуал и масонския ритуал са идентични. Беше показано как учението на франкмасоните напълно се покрива с библейския израз “ силите на Антихриста”. Ако всичко казано дотук не ви е убедило, че франкмасонството е Луциферианско учение, то тогава нека остане това, че сте били поне предупредени с това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s