Тамплиери


Тамплиери

 

Международният, общовселенски и военен Орден на Храма (Орден на Тамплиерите) (ORDO SUPREMUS MILITARIS TEMPLI HIEROSOLYMITANI) е основан в Йерусалим в годината 1118 от деветима рицари – Юг дьо Пайен, Жофроа дьо Сент Омер, Андре дьо Монтбар, Гондемар, Нивар дьо Мондидие, Росал, Юг Риго, Жофроа Бисо, Аршамбо дьо Сент Аман. Орденът е бил посветен на защитата на поклонници и отбрана на Свещените земи. Рицарите основатели положили монашески обети и били известни като „Бедните воини на Христа и Храма на Соломон”, „Рицари Тамплиери“.тамплиери

Крал Балдун ІІ, Крал на Йерусалим (1118-1131), инсталирал Ордена в част от палата на Йерусалим, Храма на Соломон, за тяхна резиденция и оръжейна, от където той приел името Рицари на Храма или Тамплиери.

На Събора в Троа през 1128 г. бил признат от Папа Хонорий ІІ, който му дал строги правила, продиктувани от Св. Бернар, първият Абат на Клерво и основател на Цистерианския Орден. Рицарите също така получили и бял плащ като символ на чистотата на техния живот, към които през 1146 Папа Еугений прибавил „червения двураменен кръст”.

Бойните подвизи на Ордена в защита на Свещените земи били многобройни. След падането на Йерусалим през 1187 г. Тамплиерите се оттеглили в Акър. Те останали в Акър докато градът бил превзет през 1291 г. и техния Велик Магистър, Гийом дьо Божьо загинал при защитата на града. Оцелелите Тамплиери, с техния нов Велик Магистър били последните, които напуснали града. Орденът се оттеглил в Кипър с основн местоположение в Лимасол и централен щаб в Храмовия Манастир в Париж.

 

След много години на саможертва и служба на Християнството и на Цивилизацията, този много богат и влиятелен Орден възбудил завистта и алчността на другите. Основното действащо лице бил Филип Хубави, Крал на Франция, който бил задлъжнял към Ордена. През 1307 г. Филип арестувал всичкиТамплиери във Франция и конфискувал вещите и имуществото на Ордена. Тъй като самият той не бил в състояние да съди Ордена, понеже той бил подчинен само на Папата, Филип се заел да принуди Папата да действа срещу Ордена. Без никакви доказателства за престъпление, Папа Клемент V се поддал на натиска и през 1312 г. издал Була, с която забранил Ордена. Орденът се завърнал към първоначалния си статут на Светски Военен Рицарски Орден.тамплиери2

Само във Франция Тамплиерите били третирани жестоко и Великият Магистър, Жак дьо Моле, бил изгорен на кладата през 1314 г. близо до Катедрала Нотр Дам в Париж. В Англия Едуард ІІ не предприел незабавни действия срещу Ордена, но в крайна сметка, през 1314 г. той разрешил на представителите на Инквизицията да съдят Ордена в църквата Ол Халоуз. След това Едуард започнал да конфискува земите и собствеността на Тамплиерте, включително и Храма в Лондон за себе си, а не ги предал на определените попечители, Рицарите на Св. Йоан.

Преди мъченическата си смърт през 1314 г., 23-ия Велик Вагистър, Жак дьо Моле, предал своите пълномощия на Жан Марк Лармениус. Лармениус бил единодушно признат за новия Велик Магистър след смъртта на дьо Моле. Той събрал разпръснатите оцелели рицари от Ордена и през 1314 г. дал на Ордена Хартата на приемствеността (Хартата на Лармениус). Тази Харта все още е един от ръководните документи на съвременния Орден.

Орденът продължил съществуването си тайно с непрекъсната поредица от Велики Магистри до 1705 г. През март на тази година няколко френски благородници направили Събор наТамплиери във Версай. Те избрали Филип, Херцог на Орлеанс, по-късно Регент на Франция, за 41-ия Велик Магистър на Ордена. Така, като Регент на Франция и Велик Магистър на Храма, той дал официално подновяване и легитимиране на Ордена на Храма като Светски Военен Рицарски Орден.

След смъртта на Херцога на Орлеанс през 1723 г., трима Принца на Бурбон били Велики Магистри на Ордена до 1776 г. През тази година Херцогът на Кос Брисак приел поста на Велик Магистър и останал на него до екзекуцията си през 1782 по време на Френската Революция. Тъй като бил предрекъл предстоящите събития, той предал архивите на Ордена и Хартата на приемствеността на Радо дьо Шевилон. Орденът оцелят през Революцията и преживял период на благоденствие във Франция в началото на 19-ти век, когато много хора с високи длъжности желаели да бъдат приети за Рицари и Дами.тамлиери1

 

Между 1818 г. и 1841 г. Орденът се разрастнал много с повече от 20 манастира във Франция и Приорати, основани във Великобритания, Германия, Белгия и Швейцария. Били основани легации в Швеция, Бразилия, Индия и Ню Йорк. През 1940 г. когато Франция и Белгия били превзети от нацистка Германия, Принцът Регент Емил Клемент Ванденбург живеел в Брюксел. За да осигури оцеляването на Ордена, той предал своите права на португалския благородник и Гранд Приор на Португалия Граф Антонио Кампейо Пинто де Соуса Фонтес.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s